ЕДИН БЕЗСПОРНО МНОГОЗНАЧИТЕЛЕН ФЕСТИВАЛ ЗА СТРАНАТА НИ:” 8. МЕЖДУНАРОДЕН ЧЕРНОМОРСКИ ФЕСТИВАЛ”- ТРАБЗОН , ТУРЦИЯ

                                                                                                ТУНДЖЕР ДЖУДЖЕНОГЛУ

Открилият се на 2 май и продължил до 15 май 2007год. 8. МЕЖДУНАРОДЕН ЧЕРНОМОРСКИ ФЕСТИВАЛ премина с много вълнения и впечатления.

Като човек, присъствал на „1. международна  театрална  среща на страните от черноморския бряг”, не можех да не отбележа напредъка, както в организационно, така и в тематично отношение.Безспорен успех на тазгодишния фестивал бе участието на театралната група от Китай. Влючването на Иран и Китай, които не граничат с Черно море , е едно умно и далновидно решение.

Фестивалът се откри с постановка на Истанбулски Държавен театър

„ Къщата на глупците”. Втората вечер станахме свидетели на чудесното представяне на Македонската опера и балет с „Дива любов”. Танцът на 11-те балетисти омагьоса публиката.

          Народният академичен театър от Баку, Азербайджан се представи с „Ако не беше се преобърнала колата”.Академичният театър от Баку е със 134 годишна история, а ръководителят Макбет Буняров при моя въпрос: „Защо Макбет?”, отговаря „Баща ми беше учител и обичаше много Шекспир”

          Иранският драматичен център по изкуствата от Техеран се представи с „Апокалиптична любов”. Иранският автор Мохамед Рахманиян използвайки като основа жизнения път на Мевляна, е сътворил една чудесна творба.Безмълвният танц на режисьора Хоссеин Моссафер Астанех с въздействащото, разтърстващото си представяне, омагьса всички зрители.

          Величественият театър от Русия – Държавен академичен театър от Воронец. Трупата под ръководството на един от най-известните руски директори Анатолий Иванов, не е непозната за мен.Гледал съм негови постановки и в Москава и в Трабзон преди.Играта на руските актьори начело със Сергей Карпов и Валерия Потапова , силно ме впечатли.

          Украинският театър „Воскресение”от Лвов и режисьорът Ярослав Федоришин приятно ме изненадаха при запознанството ни:”Господин Джудженоглу, ние Ви познаваме- на нашия фестивал с удоволствие гледахме „Лавина”, представена от руските театрали. Напоследък Вие сте единственият турски автор, чиито пиеси се играят по нашите сцени.”Малко е да се каже, че за един автор такива думи са „сюрприз”

          Една позната от мен театрална трупа от България – Държавен Драматичен театър „Сава Огнянов” от Русе. Преди няколко месеца имах шанса да присъствам на премиерата на моята „Матрьшка”/”Любов на глътки”/ в Русе.Русенският театър се представи с калсическата творба на Йордан Йовков – „АЛБЕНА”.Режисьр на постановката е директорът на театъра – Пламен Панев.

          Понеже познавам творбите на автора, режисьора и актьорите, бях любопитен да видя играта им.За първи път щях да наблюдавам постановка, режисирана от Пламен Панев – „Матрьошка” бе режисирана не от Панев , а от Венцислав Асенов.

          Красотата и чара на Абена омагьсва всеки и всява страх и любопитство сред съселяните и, но...тя дарява сърцето си на мелничаря...и се стига до трагичен край.

          Грешно е да се спра на всеки актьор поотделно...защото всички показаха преимуществата на играта в екип.Пламен Панев се представи и в Анталия с постановка по текст на Христо Бойчев и за неговата режисура мога да кажа само :”Той е майстор”. Що се отнася до актьорската игра – дозираното равновесие между многолюдните сцени и сцените по двойки, изкарването на чувствата на преден план, наистина показват майсторството на режисьора. Това се допълва и от чудесния декор.

           Накратко- това бе успешен образец на развилия се български театър. „АЛБЕНА” бе модел за успех на Русенския театър !

ВПЕЧАТЛЕНИЯТА МИ ОТ БЪЛГАРИЯ

ВТОРО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ НА ТУРСКИ АВТОР НА РУСЕНСКА СЦЕНА

ТУНДЖЕР ДЖУДЖЕНОГЛУ

На 12.10.2006г. с автобус на Метро в 19.45ч. потеглих от централна автогара на Истанбул за премиерата на преведената от Исмаил Аглагюл на български език „Матрьошка”, с която щеше да се открие театралния сезон на Русенския драматичен театър „Сава  Огнянов”. Пристигнах в Русе на другата сутрин, посрещнаха ме зам. директорът на театърa Крум Гергицов и Нели Акал. С Крум се запознахме на театрален фестивал в Трабзон преди 3 години. Нели е руса приятна жена – туркиня. Крум се извини за отсъствието  на директора на театъра  Пламен Панев, като уточни, че е на среща с министъра на културата в София, но до края на посещението ми в Русе ще се върне и ще се видим.

РУСЕНСКИЯТ ТЕАТЪР Е НА 102 ГОДИНИ

Отидохме първо в  театъра. Русенският театър е със 102 годишна история и има два салона. Малката зала има 300 места, а голямата зала със 700 места е в подготовка за откриване през месец Декември. В голямата зала ще има оперни, балетни и театрални спектакли.

Новият директор на Русенският драматичен театър Пламен Панев, един от най-известните български режисьори, е назначен преди 6 месеца. Една от причините да дойде от София е да разшири националните и международни контакти на театъра.

ВТОРИ ТУРСКИ АВТОР НА РУСЕНСКА СЦЕНА

На русенската сцена досега е представен само един турски автор – Азис Несин с пиесата му „Хайде убий ме скъпа”. Вторият турски автор, чиято пиеса ще се представи тук съм аз. Този факт, особено след представянето на майстора на перото Азис Несин, ме изпълни с гордост и щастие. Докато пиехме кафе в очакване на пресконференцията, при нас влезе Божидар Манев.

Манев е допринесъл много за развитието на културните връзки между България и Турция. След дълга приятелска прегръдка поговорихме за Мурат Карасу, Леми Белгин. Манев се интересува как са в момента те и не след дълго влизаме в салона където ще се представи спектакъла и ни очакват журналистите.

Режисьорът на днешния спектакъл Венцислав Асенов (около 40-годишен) ни посреща много топло като споделя, че „Матрьошка” му напомня за живота на леля му и затова е възприел самата пиеса много лично и е вложил всичко от себе си, идеите си, пречупени през неговата призма при работата над пиесата. Притеснен от факта, че е сменил името „Матрьошка” с „Любов на глътка”, защото по същото време по Националната българска телевизия се върти сериал със същото име, в който се говори за живота на проститутките. Смяната е направена , за да не се объркат зрителите. Успокоявам го, че това е нещо нормално при тези обстоятелства и да не се притеснява, че е сменил името на творбата ми.

Конференцията започва с 10 минутно представяне на част от спектакъла, след което Крум представя моята биография. Казвам няколко думи за себе си, а след това въпроси, въпроси...

-                     Как съм посрещнал новината за връчването на Нобелова награда на съвременния турски писател Орхан Памук ? Без да навлизам в подробности: „Радостна новина. Само,че тази награда можеше да се даде на Назъм Хикмет или Азис Несин... приживе. Щях да съм по-щастлив ако наградата бе връчена на един от съвременните турски писатели – Яшар Кемал, Фазъл Хюсню Дагларджа, Ведат Тюркали или на Атаол Бехрамоглу.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДОХОДИ

Долния етаж на театралната сграда е даден под наем на магазини и кафенета. Парите от наема влизат в театралния бюджет и се изразходват за организиране на театрални спектакли.

Обядваме в едно от тези кафенета. Уговорката с тези заведения е да осигурят безплатна храна за гостите на театъра.

По-късно отиваме в апартамента за гости на община Русе, който е сравнително голям. Намира се в непосредствена близост до театъра на 6-тия етаж - ще нощувам тук.

Следобяд към 15.30ч. приятно ме изненадва обаждането на приятелят ми от детинство Мехмет Самсунлу. Пристигнали са от Габрово с Николай за премиерата на моя спектакъл. С тях е и председателя на Дружество за културни връзки с Турция „Гюнеш” Меджбуре Ефраимова.

Госпожа Меджбуре Ефраимова чак от тук ми помогна да преодолея създалия се проблем с визата ми в българското консулство в Истанбул и благодарение на нейното съдействие аз успях да пристигна навреме за представлението. Упорита и способна жена ! Учителка, известно време е била в политиката, била е кмет на населено място.

В тази приятна компания, моите приятели ме водят в ресторанта на хотел, близо до река Дунав. Любувайки се на хубавата гледка на голямата река вечеряме в приятелски разговор и разбирам, че Мехмет и Николай ще се върнат в Габрово веднага след премиерата, бизнеса им е там и имат други срещи.

Нека да напомня, че Габрово е градът на хумора и сатирата, Азис Несин е спечелил 2 награди в този фестивал.

ЧУДЕСНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Премиерата на „Матрьошка” надминава очакванията ми. Работата на режисьора Венцислав Асенов наистина е впечатляваща. Успява да задържи вниманието на зрителите и да подържа едно постоянно  напрежение. Запознанството и сближаването на двамата възлюбени в едно такси е впечатляващо. Музиката, декора, танците са чудесни ! Кадри Хабил (от турски произход) и Евгения Явашева, Крум Берков и Силвия Терзиева играят ролите си много успешно и заинтригуващо.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА АТАТЮРК

Ръкоплясканията не стихват. Канят ме на подиума и благодаря на кратко: „Българските автори на театрални постановки са много талантливи и се поставят често и на турска сцена – Стратиев, Цанев, Вазов и други. Взаимоотношенята с България са  важни за нас. Тяхната значимост се изтъква още от Мустафа Кемал Ататюрк. Нека да напомня, че докато М.К. Ататюрк е военен аташе в София, за първи път посещава оперен спектакъл и силно е впечатлен. След приключването на пребиваването му в София той навсякъде подчертава какъв велик народ е българският и завещава на поколенията да задълбочат и развият приятелските си взаимоотношения с България.

 И вие, българите сте велика нация като нас. Нека да развиваме приятелството си, това е в полза и на двете ни държави и ще допринесе за сигурността и доверието на Балканите”.

Тези мои думи се посрещат с овации.

Отиваме в Дома на културните дейци, където има коктейл послучай откриването на  театралния сезон. Мехмет и Николай изказват възхищението си от представлението и заминават за Габрово.

МИТХАТ ПАША

На другия ден по обяд с Меджбуре Ефраимова обикаляме забележителностите на Русе. „София е столицата на България, но Русе е европейската ни столица” казва с гордост госпожа Ефраимова. Отиваме в къщата на Калиопа и се запознавам с легендата за тази къща – подарък от Митхат паша.

Митхат паша е назначен за валия на Дунавски валиет и на  05.10.1864г. идва в Русе. Русе е център на Дунавския вилает и Митхат паша остава тук до 24.02.1868г. Русе придобива европейския си вид по време на Митхат паша.

По това време се постилат първите калдъръмени улици. Първите улични фенери за осветление са доставени чак от Виена. Тогава се изгражда първата канализационна мрежа на града, заработва първата печатница с издаването на вестник „ Туна”, открива се първата болница, първата парна мелница, локомотивна и текстилна фабрики, застрахователна компания и три държавни фурни. Първите хотели на Русе – „Гюлшен” и  „Исляхане” са обзаведени във Виенски стил. Един от най-големите приноси на Митхат паша е постряването на първата жп-линия в България Русе-Варна. По негово време се открива и първото замеделско училише с „Нумуне чифлик”. В Русе отварят врати консулства на Франция, Русия, Прусия, Англия, Италия и Югославия, а Германия, Испания, Белгия и Холандия имат почитни консулства.

БЪЛГАРИТЕ ОБИЧАТ МИТХАТ ПАША

Госпожа Ефраимова казва, че българите уважават приноса на Митхат паша за съвременния облик на града. „Добре тогава, защо няма паметник или паметна плоча в негова чест? „ - питам аз. „Не сме достигнали до такова ниво на толерантност все още” – усмихвайки се ми отговаря тя.

Обикаляме по централните улици на града и се убеждавам, че това наистина е един европейски град с чудесна архитектура. Може би единствено сградите се нуждаят от малко освежаване.

По време на разходката ни научавам, че носителят на нобелова награда през 1981г. Елиас Канети, е от Русе, виждам къщата и бюста му на стената.

ЗАПОЗНАНСТВОТО МИ С ПАНЕВ

Най-накрая се запознавам и с директора на ДДТ „ Сава Огнянов”. Веднага след завръщането му от София ме кани при него. Панев е между 40-50 годишен със зелени очи, висок симпатичен мъж, доколкото разбрах от подчинените му, доста дисциплиниран мъж.

Получил е покана от държавния турски театър в Анталия, но след новоназначението му в Русе тази визита не се е осъществила. След като приключа посещението си тук, поемам ангажимента да съдействам за българска постановка пред нашите държавни театри. Убеден съм, че турските театрални артисти са много талантливи, работят с желание при постановка на чужди режисьори.

ПОЗНАВА НАЗЪМ ХИКМЕТ И АЗИС НЕСИН

На моя въпрос дали познава турската литература, Панев ми отговаря, че знае за Н. Хикмет и Азис Несин. Говоря му за съвременните автори Яшар Кемал,   Ведат Тюркали, Орхан Кемал, Себахатин Али, Атаол Бехрамоглу.

Не ги познава...

Значи в България трябва да опознаят съвременните ни  писатели.

Панев подчертава, че предпочита не толкова западните отколкото руските автори – Гогол, Чехов, Достоевски. Питам го за Горки – отговорът е „Не”. Тогава подчертавам, че нашите автори наистина ще му допаднат. След като Панев разбира, че доста други мои пиеси са представяни на руската сцена изказва желанието си да се запознае и с тях. Обещавам да му изпратя преводите им на руски.

Харесал е много „Матрьошка”  и заявява, че би представил с удоволствие и други мои пиеси. Добавя, че получава голямо удовлетворение от откриването на нови автори, посочва за пример новия руски автор Венедикт Еруфеев и аз обещавам, че ще се запозная отблизо с творчеството на Бенедикт и ще съдействам за представянето му в моята страна .

Усещам, че веднага се сближаваме и сприятеляваме с този топлосърдечен и дружелюбен човек.

Разделяме се с гореща приятелска прегръдка.

РАЗДЯЛА

Разделяме се с Божидар и Панев пред театъра, а Крум и Нели ме изпращат до автогарата. Без съмнение очите ни са навлажнени от предстоящата раздяла.

Добре, че пиесите ми се представят на много чужди сцени това ми дава възможност да се запознавам с такива чудесни хора и в миг сърцето ми се изпълва с гордост...

Trakya Türkleri, azınlık olarak yaşadıkları Yunanistan da birçok haksız uygulamaya ve baskıya maruz kalmıştır. Azınlık süreci içerisinde birçok sorunla karşılaşılmış, Batı Trakya Türk Azınlığı cesaret ve kararlılıkla bu sorunların üstesinden gelmeye, alternatif çözümler aramaya ve yaşam şartlarını iyileştirmeye yönelik bir çok adımlar atmıştır. Bu nedenle 1995 yılından İtibaren Türkiye’de Batı Trakya Türkleri Dayanışma Derneği önderliğinde Avrupa’da Avrupa Batı Trakya Türk Federasyonu ve Yunanistan’da Batı Trakya Türk Azınlığı Danışma Kurulu birlikteliği ile düzenlenmeye başlanan Uluslararası Batı Trakya Türkleri Kurultayları ile Batı Trakya Türk Azınlığı konusunda tüm kurumlar ortak politika belirlemeye başlamış ve çözüm üretmek için bu güne kadar dört kurultay gerçekleştirmişlerdir.Genel anlamda Uluslaarası Batı Trakya Türkleri Kurultaylarında hedeflenen;

1- Uluslararası hukuk ve yasalar çerçevesinde ve Batı Trakya Türklerinin bir bütün olduğundan hareketle mevcut kurum ve kuruluşları arasında sağlıklı iletişimin sağlanması, karşılıklı işbirliğinin ve dayanışmanın arttırılması,

2- Demokrasi ve meşruiyetten taviz vermeksizin, Kurultay’da delege ve temsilcilerin varacağı ortak görüş ve hareket çizgisi ile bir yandan Batı Trakya Türklerinin bilinç düzeyinin yükseltilmesine zemin hazırlanırken, diğer yandan uluslararası yankı ve tesir gücünün oluşturmasının temelinin atılması,

3- Yunanistan (Batı Trakya), Türkiye ve Batı Avrupa (ABD ve Avustralya dahil) olarak üç ana grupta toplanabilecek Batı Trakya Türklerinin kendi bölgelerindeki özel şart ve imkanlarını azami oranda kullanarak buluştukları ortak prensipler doğrultusunda işbirliğinin kurumlaştırılması,

4- Batı Trakya Türklerini doğrudan ilgilendiren sosyal, kültürel, ekonomik, hukuki ve siyasi alanlarda Kurullar (Komisyon) oluşturup konuların tartışılması ve Kurultay’da alınan kararların kamuoyuna duyurularak yayınlanmasıdır.

Ortaya konan hedefler doğrultusunda oluşturulan komisyonlar ve komisyonlarda tartışılacak konu başlıkları aşağıdaki şekilde belirlenmiştir.

ULUSLARARASI BATI TRAKYA TÜRKLERİ KURULTAYI KOMİSYON ÇALIŞMALARI VE KONU BAŞLIKLARI

a) Yerel Yönetimler-Siyasal ve Sivil Örgütlenme Komisyonu

1-Batı Trakya Türk Azınlığı açısından yeni yerel yönetimler yasası, yerel yönetimlerin yeri ve sorunları , azınlığın siyasal partilerdeki yeri, baraj sorunu , Batı Trakya Türkleri’nin siyasetteki genel yeri
2- Batı Trakya Türkleri’nin milli kimliğinin inkarı, sivil toplum örgütlenme sistemi, örgütlenme özgürlüğü önündeki engeller ve güçbirliği
3- Lozan ve diğer ilgili Anlaşmalar ile AB mevzuatı
4-Yerel yönetimlerin Türk Kültürünün korunmasına katkısı
5-Türk-Yunan diyaloğunun Batı Trakya Türk Azınlığına katkısı

b) İnsan Hakları ve Hukuk Komisyonu

1-Yunan iç hukukunda ve uluslararası hukukta insan ve azınlık hakları
2-Batı Trakya Türk Azınlığı’nın haklarını garanti altına alan uluslararası mevzuat
3-Yunan Vatandaşlık Kanununda iptal edilen 19.Madde Uygulaması
4-Uluslararası İnsan Hakları Örgütlerinin bölgeye bakışı, ilgilerinin artırılması ve işbirliği yöntemleri
5-Batı Trakya’nın demografik yapısında yaratılan değişiklikler ve tarihsel süreç içerisinde göçe zorlama politikaları

c) Eğitim ve Kültür Komisyonu

1-Batı Trakya Türk Azınlık eğitiminin dayandığı temeller
2-Batı Trakya’da Türkçe eğitim konusunda uygulamadaki mevzuat
3-Batı Trakya’da okul binalarının durumu , anaokulları ve azınlık anaokullarının açılması.
4-İlköğretim sorununa bakış ve Batı Trakya Türk Azınlığı Eğitiminde Encümen
sorunu
5-Ortaöğretimin sorunları ve azınlık okullarında zorunlu eğitimin engellenmesi ve barınma sorunu
6-Yüksek öğrenime bakış
7-Batı Trakya’da Mesleki Yaygın Eğitim
8-Batı Trakya’daki Kültür varlıklarının durumu
9-Türk Azınlığın kültürel gelişimi , geleceğe bakış ve yaşatılan sanat ve sanatçılar
10- Yaşatılan gelenekler görenekler, folklorik çalışmalar, festivallere, sosyal etkinliklere bakış ve toplum üzerindeki etkileri
11-Türkiye’de ve Avrupa’da yaşayan Batı Trakyalıların bölgeyle bağları ve ilişkilerinin güçlendirilmesine yönelik çalışmalar
12- Kadınlarımız ve gençlerimizin toplum içindeki yeri, etkinliği ve sorunları

d) Din İşleri ve Vakıflar Komisyonu

1-Batı Trakya’da uluslararası antlaşmalara ve iç hukuka göre başmüftülük, müftülük makamının konumu ve yeri.
2-Müftülük sorunun kaynağı, nedenleri ve dini özgürlükler
3-İbadethanelerimizin bugünkü durumu ve yeterliliği
4-AB üyesi Yunanistan’daki Müslüman Türk Vakıfların hukuki durumu, güncel uygulamalar, sorunlar ve vakıf varlıklarımızın güncel durumu

e) Uluslararası İlişkiler Basın ve Enformasyon Komisyonu

1-Uluslararası platformlardaki güçlendirilmiş lobi faaliyetleri
2-Batı Trakya Türk basını
3-Türk,Yunan ve Uluslararası basının Batı Trakya Türk Azınlığına bakışı
4-Batı Trakya ile İlgili yayınlar, yazarlar ve Batı Trakya’ya yönelik bilimsel sosyolojik yayın çalışmaları

f) Ekonomi Komisyonu

1-Tarımın Batı Trakya’daki yeri ve geleceği, tütün üretimi ve alternatif
tarım imkanları
2-İstihdam sorunu, kamuda ayrımcılığın sonuçları ve ekonomik alana yansımaları
3-Avrupa Birliği fonlarından bölgenin yararlanması, kaynakların dağılımı ve kullanımı
4-İkili ilişkilerde kazanılmış sosyal hakların korunması ve kullanılabilmesi
5-Bölgeye yatırımda alternatif sektörler
6-Özel sektör faaliyetleri ve önündeki engeller
7-Türk-Yunan ekonomik işbirliğinin bölgeye yansıması
8-Kadınların ve gençlerin ekonomik faaliyetlerdeki rolü
 SONUÇ BİLDİRİSİSONUÇ BİLDİRİSİ5. ULUSLAR ARASI BATI TRAKYA TÜRKLERİ KURULTAYI
15-17 EYLÜL 2006, İSTANBUL

KURULTAY SONUÇ BİLDİRİSİ

16-17 Eylül 2006 tarihleri arasında İstanbul’da toplanan 5. Uluslararası Batı Trakya Türkleri Kurultayı çatısı altında bir araya gelen, Batı Trakya’da, Türkiye’de, Avrupa’da, Amerika’da ve Avustralya’da yaşayan Batı Trakya Müslüman Türk Azınlığı mensupları, altı çalışma komisyonunda gerçekleştirmiş oldukları çalışmalarda, Avrupa Birliği çatısı altında yer alan Batı Trakya’daki Türk toplumunun mevcut durumu ile geleceğe yönelik yapılabilecek çalışmaları değerlendirerek, aşağıdaki hususları tespit etmişler ve kamuoyuna duyurulmasını kararlaştırmışlardır:

Komisyonlar ayrıca, özellikle Türkiye’de ve Yunanistan’da yaşanan depremler neticesinde iki ülke arasındaki ilişkilerin gelişmesinin, Batı Trakya Türk Azınlığı sorunlarının Azınlık hakları ve Avrupa ailesi müktesebatı temelinde çözümü yönünde yapacağı olumlu etkilerinin temennisini ifade etmişlerdir.

5. Uluslararası Batı Trakya Türkleri Kurultayı’nın kararları aşağıdaki gibidir:

1-Eğitimle ilgili olarak veli ve öğretmenlerin Türk kültürü ve değerler çerçevesinde eğitime tabi tutulmasını, toplumun kendilerine ait okullarına encümen kurulları vasıtası ile öğretmen atama hakkına sahip olmasını, özellikle balkan kolunda açılmış olan gimnasiumların kapatılmasını, eğitimcilerin Türkiye başta olmak üzere yurt dışında yüksek lisans ve doktora eğitimine tabi tutulmasını, başta İskeçede mimari yaşam ömrünü tamamlamış olan İskeçe Muzaffer Salihoğlu ortaokul ve lisesinin binasının bir an önce yenilenmesi için gerekli iznin derhal verilmesini ve öğrenci kapasitesinin arttırılacak şekilde büyütülmesine, düzenli olarak her yıl Türkiyeden eğitim araç ve gereçlerinin gönderilmesini

2-Vakıflar ile ilgili olarak yürürlükteki yunan yasalarının iptalini, Müslüman Türk Vakıflarının yöneticilerinin seçimlerinin doğrudan Batı Trakya Türkleri tarafından yapılmasını, vakıf mülkleri ve ibadethanelerimiz dikkate alınmadan yapılan şehir planlarının iptalini, toplumun kendi din görevlilerini yetiştirecek okulların açılmasını, diyanet işleri başkanlığında Balkanlarla ilgili çalışma yapacak bir birimin kurulmasını, ata yadigarı kayıt altına alınmasını, Müslüman Türk yöneticilerin vakıflara seçilme hakkı verilmediği takdirde, İstanbul başpiskoposluğunun seçilme statüsünün gözden geçirilmesini,

3-Batı Trakya Türk Azınlığının en önemli sorunlarından birisi olan Müftü seçimi ile ilgili olarak, gerek geçen hafta kaybetmiş olduğumuz İskeçe Müftüsü Mehmet Emin AGA yerine İskeçede ve yıllardan beri Müftülük makamı naiplik ile yürütülen Dedeağaçta Müftülük seçimlerinin camilerde yapılmasını, adaylık başvurularının Danışma Kurulu tarafından değerlendirilmesini, seçimin camilerde seçme hakkına sahip kadın ve erkeklerin bir gün seçim esnasında Türk, Yunan ve uluslar arası basın mensuplarının, tarafsız gözlemcilerin, Türkiyeden, Islam Konferansı Örgütü, AGİT gibi uluslar arası kurumlardan gözlemcilerin bulunmasını, başmüftü seçiminin yapılmasını, yürürlükteki müftü seçimi ile yunan yasalarının iptalini, Yunan Hükümetine, Azınlığın serbestçe seçeceği müftüyü tanıma çağrısında bulunulmasına,

4-Avrupa Birliğinin en geri kalmış bölgesi olan Batı Trakya Türk Toplumunun büyük bir çoğunluğunun yaşam kaynağının tarım olduğu dikkate alındığında öncelikle geleneksel tarım üretim metodlarının devam ettirildiği Batı Trakya Türk halkına yönelik olarak çağdaş tarım tekniklerinin öğretilmesine, tütün üretiminin yerine alternatif tarım üretimlerinin geliştirilmesini, tarımla ilgili Avrupa Birliği Fonlarını ve programlarından yararlandırılmasını, tarım kooperatiflerinin yönetiminde söz sahibi olunmasını, Türk kadınlarının bölgenin ekonomik iş hayatının aktif olarak katılımlarının sağlanmasını, soydaş toplumun balkan Türkleri ile ticari faaliyetlerinin genişletilmesini, Avrupa ve Türkiyede bulunan başta Batı Trakya kökenli Türk iş adamlarının bölgeye yatırıma teşvik edilmesini, bu çercevede yapılacak olan çalışmalara özel kredi ve finans desteği sağlayacak kurumların oluşturulmasını, tütüne alternatif olarak hayvancılığın entegre tesisler olarak organize edilmesini

5-Batı Trakya’da isminde Türk sözcüğü bulunan derneklerimizin kurulmasına yunan yargısı tarafından getirilen engellerin başta AIHM olmak üzere tüm uluslar arası kurumların dikkatine getirilmesini, özellikle gençleri her türlü kötü alışkanlık ve bağımlılıktan korunmalarını sağlamak amacı ile kültürel ve sportif faaliyetlerin desteklenmesini bu çerçevede etkinlikler ve festivaller düzenlenmesini, Batı Trakya Azınlığı Yüksek Tahsilliler Derneği tarafından açılmış olan Eğitim Merkezleri ile çocuk kulüplerinin sayısının çoğaltılmasını Türk Kültür Merkezlerinin oluşturulmasını, Türk derneklerinin bölgesel ve uluslar arası kurumlar nezdindeki üyeliklerinin teşvik edilmesini, balkanlardaki diğer Türk Sivil Toplum Örgütleri ile işbirliği yapılmasını, Türk belediye başkanlarını bulunduğu belediyeler ile balkanlar ve Türkiye’deki belediyeler arasında kardeş belediye ağlarının geliştirilmesini,

6-Türkiye’nin AB yönelimi çerçevesinde yapılan mevzuat değişikleri hazırlıklarında AB üyesi olan Yunanistan’ın Batı Trakya Türklerine yönelik yasal düzenlemelerinin dikkate alınmasını, Batı Trakyada’ki insan ve azınlık hakları ihlallerinin sürekli olarak uluslar arası kurumlar nezdinde dikkate alınmasını, özde bir etnik arındırma politikası oluşturan bu ihlallerin tespit edilmesini ve bütün dünya parlamentolarına duyurulmasını, Batı Trakya kurumları arasında işbirliğini geliştirecek daimi bir sekreteryanın güçlendirilmesini, insan hakları ihlalleri ile ilgili sürekli bir rapor ve bildiri sunabilecek lobi faaliyetinde bulunabilecek yabancı dil bilen geniş bir kadro ve hukukçular grubunun oluşturulmasını, uluslararası insan hakları kurumlarının bölgeye ilgisinin arttırılmasını, yunan vatandaşlık yasası 19uncu Madde çerçevesinde vatandaşlığını kaybetmiş olanların temel insan hakları olan vatandaşlık hakkını tekrar geri kazanmaları için gerekli çalışmaların hızlandırılmasını bu konuda Almanya ve Türkiye’de bilgilendirme merkezlerinin oluşturulmasını, bu konuda ayrıca Yunanistan ve Yunanistan içindeki diğer siyasi partiler nezdinde baskı oluşturulmaya devam edilmesini,

7-Bundan sonra düzenlenecek olan ilk kurultayın Gümülcine’de düzenlenmesi,


Oybirliği ile karar altına alınmıştır. Türk, Yunan ve dünya kamuoyuna saygıyla duyrulur.